Помогни ни да направим Uroci.net по - богат! Добави урок

Компютърна Графика. Основни понятия. Видове

rado89   трудност:    видян: 74908

Компютърна Графика. Основни понятия. Видове.

I. Що е графично изображение и къде се използва?

Графичните изображения представени на лист хартия или върху екрана на монитора като част от документа е най-яркото нещо, което привлича човешкото око.
Изображението може да бъде диаграма, чертеж, архитектурен проект, кадър от мултипликационен филм, рекламна илюстрация и т.н.
Съвременните Компютърни системи притежават достатъчно мощни и лесни за усвояване средства за работа с графични изображения.

Kомпютърна графика. Видове.

1. Определение: Компютърната графика разглежда методите и средствата свързани със създаването, преобразуването и възпроизвеждането на графични изображения.
Тези методи и средства се прилагат с помощта на специализирани програми наречени графични редактори. Те притежават набор от инструменти за рисуване със свободна ръка, чертане на геометрични фигури, запълване на контури, средства за редактиране и обработване на изображения. Според начина на построяване на изображението компютърната графика се разделя на три основни вида.

2. Видове.

A. Растерна Графика.
­ определение - изображение, което се състои от точки оцветени с различен цвят се нарича растерно. Точките, от които е изграден растерът се наричат пиксели. Всички те образуват така наречената решетка на изображението , която е с правоъгълна форма.
­ приложение – растерните изображения се използват при разработка главно на електронни и печатни материали(вестници, книги, списания и т.н.).

По-често принципът на създаване на такива изображения минава през вкарването на оригинал в компютъра, който се обработва с помощта на графичните редактори. Оригиналът се вкарва в компютъра с помощта на скенер или дигитално устройство(дигитален фотоапарат или видеокамера) и може да е снимка, картина,чертеж и т.н. ­

Графични редактори
– по-масово използваните растерни програми са: Adobe Phototshop, Corel Photo-Paint, Fractal Design Painter. ­ предимства и недостатъци – За всяка точка от растерното изображение се съхранява информация във файла, който го съдържа, това е информация за мястото в решетката и цвета от тук идва и основния проблем с растерните изображения, а това са големите по обем файлове.
Върху големината на файловете влияние оказват и други два фактора:

Разделителна способност – плътността на разположение на точките(пикселите) се нарича разделителна способност и се измерва в точки за инч dpi(dots per inch).

Екранната разделителна способност е 72 dpi. Всички монитори и телевизори работят с такава разделителна способност.
Печатащите устройства работят с разделителна способност от 300 dpi до 600 dpi и повече , при професионалните системи. Ето защо отпечатването на изображение с разделителна способност 72 dpi върху лист хартия не притежава идеално качество.

Брой на цветовете – при съхраняването на информация за цветовете във файла на изображението определящо значение има техния брой. Ако изображението е черно-бяло, то има само контур и запълнени с черно участъци т. е. един бит е напълно достатъчен за цвета на всяка точка. Когато изображението има 16 цвята , то необходимия обем информация за цвета на всяка точка се събира в 4 бита. При 256 различни цвята са необходими 8 бита за всяка точка, а за получаване на естествена картина с 16,7 милиона цвята обемът скача на 24 бита за точка.

Друг съществен недостатък на растерните изображения е невъзможността да се увеличават. При увеличаването се увеличава размерът на точките, от които е изградено изображението, а това от своя страна води до загрубяването и до изкривяването му. Ефектът, при който се вижда зърнестата структура на растерното изображение са нарича пикселизация.

B. Векторна графика.

Определение – изображението е съставено от множество обекти изградени от вектори. Основен елемент е линията, която може да бъде права или крива.

Принцип на изграждане на векторната графика. Тя се представя във вид на формула, а не като съвкупност от точки както е при растерната графика. От съчетанието на няколко линии се получава даден обект в изображението. Всеки обект във векторната графика има определени свойства. При линиите това са форма, дебелина, цвят, вид(плътна, пунктирана и др.). Затворените линии притежават свойството запълване с цвят текстура , шаблон. Всяка незатворена линия притежава два края наречени възли. Те определят вида на линията и как тя ще е свързана с останалите линии. В основата на векторната графика стои математическото представяне на геометрични фигури. За основна фигура е взета линията. Тя се задава с определено уравнение. Широко приложение са намерили кривите на Бизие. Построяването на такива криви става с двойка допирателни прекарани към линията в нейните възли. В програмите тези допирателни се представят като отсечки, единият край, на които съвпада с възела на линията и чрез влачене на мишката потребителя може да огъва линията. Формата на линията зависи както ъгъла на наклона на допирателната така и от­ дължината на отсечката.


Страници: 1 2 »

Коментари (1)

galipet на 08.10 2007 в 13:02ч.
Стегнато представен урок, добре структуриран и разбираем.

Регистрирайте се, за да добавите коментар


Калдейта ЕООД - © 2003-2010. Всички права запазени.
Препоръчваме: Национален Бизнес | Bomba.bg | IT Новини | Диплома.бг | TRAVEL туризъм | Реферати | AmAm.bg | Иде.ли | Курсови работи | Фото Форум | Spodeli.net | Фото-Култ | Atol.bg | Elmaz.com | MobileBulgaria.com | Казанлък.Com