Как да си сглобим сами компютър – бързо и лесно

Stalik трудност:

видян: 9544

Стъпка 5 - добавяне на памет и видеокарта

При по-съвременните системи е препоръчително паметта да се инсталира на двойки модули с еднакъв размер (2x512 MB, 2x1 GB. 4x1GB...), за да може да се използва двуканален достъп до нея. 128-битовият достъп до паметта осигурява по-висока производителност на системата, но води и до някои специфични изисквания.

При поставянето на модула памет в слота, предвиден за целта, трябва внимателно да съблюдавате зъбчето на платката да съвпадне с издатината на самия слот. Това е специален ограничител, който има за цел да попречи на потребителя да инсталира неправилно паметта (да я постави наобратно).

Положението на издатината в слота е различно при DDR и при DDR2-базираните системи, така че също няма как да сложите несъвместима памет отново по невнимание или поради неразбиране.
И тъй като ние сме подготвили два модула от по един гигабайт всеки, ще ги инсталираме в конфигурация с двуканален достъп. За целта трябва да поставим платките с памет през един слот в два еднакво оцветени такива. Попринцип слотовете с еднакви цветове индикират, че поставянето на паметта в тях ще доведе до използването на 128-битов режим на достъп. Изключенията от това правило са много малко, като те са по-скоро плод на недоглеждане на някой от инженерите, създавали дънната платка.

Няма как да не познаете къде да инсталирате PCI-Е видеокартата, тъй като x16 слота е най-дългият и също разполага с ограничители. Ако дъното има повече от един такъв слот, както е в нашия случай с 975X, то като цяло няма значение на кой от двата ще сложите платката. Все пак е препоръчително да я поставите в маркираният като първи PCI-E x16 слот... Наличието на повече от един такъв слот означава, че дадената система вероятно разполага с поддръжка за Crossfire или SLI конфигурация.

Поставяйки картата в слота, ще трябва да подсигурите и нейното здраво захващане, особено ако тя използва и по-тежко охлаждане. Това се прави със здравото завинтване на задната планка на видеокартата към кутията, макар решението на Gigabyte за 3D Aurora да е по-различно. В случая просто има една притискаща скоба, която бързо и лесно можем да откачим или закачим, като идеята е, че така спестяваме завинтването и отвинтването на болтове. Наистина това е по-бързо и удобно за работа, макар че с подобни системи разполагат само по-високия клас компютърни кутии.

Не трябва да забравяте да включите конектора за допълнително захранване към видеокартата, ако разбира се тя използва такъв.

Невключването му води до нестартиране на системата или до получаване на съобщение да го включите преди да продължите работа с компютъра. При всички положения най-добре е да го включите още при инсталацията на видеокартата.

Стъпка 6 - твърдият диск и оптичното устройство

Монтирането на твърдия диск става в специално предвидени за целта места, като те се намират в долната предна част на кутията. Достатъчно е да плъзнете диска на едно от свободните места, като частта с конекторите за захранване и данни трябва да остане навън. Захващането става с помощта на винтове или на специални "шейни", които допълнително улесняват инсталирането и деинсталирането на диска.

За финал остава само да включите единия край на тънкия S-ATA кабел за данни в твърдия диск, а другия в дънната платка (търсете надписа S-ATA0 или 1) и естествено захранващият кабел. При серийните дискове няма нужда от избор на master или slave устройство, тъй като те се свързват само по един за всеки канал (поне за момента). Ако обаче инсталирате паралелен диск, ще трябва да изберете дали той е основно или вторично устройство на конкретния IDE канал. Така или иначе, не е добре да включвате на един канал друго устройство освен твърдия диск, или в краен случай да е друг диск, а не оптично устройство.

Оптичното устройство се поставя в горната предна част на кутията, където се намират отделенията за 5,25-инчови устройства. То също бива захващано с винтове, като в по-високия клас кутии често има по-лесен за ползване механизъм. В случая с кутията на Gigabyte е именно така, на разположение имаме пластмасов захващач, който просто трябва да преместим, за да прихванем здраво записващото DVD устройство.

Остава ни само да включим IDE кабела, единият край в оптичното устройство, другият в дънната платка и след това и захранващият конектор.

Като паралелно устройство и тук имаме джъмпер за избор на master или slave устройство.

Стъпка 7 - свързване на периферията

В този момент всичко в компютърната кутия е готово за работа. Преди обаче да преминем към инсталиране на операционна система и приложни програми, е необходимо да свържем периферните устройства.

За целта е необходимо да погледнем задната част на компютърната кутия, където се намират всички конектори за допълнителни устройства. Това, което ни интересува, са лилавият и зелен конектор, съответно за клавиатура и мишка, където се свързват двете устройства. Естествено, това е при положение, че те използват PS/2 интерфейс, ако са USB базирани просто поглеждаме малко по-надолу към изведените за целта такива портове.

Видеокартата разполага с 2 DVI (цифрови) изхода за свързване на монитор. За щастие и TFT LCD мониторът има такъв вход, така че директно го свързваме. Ако обаче екранът използва само аналоговия DSUB вход, то трябва да погледнем за DVI -> DSUB адаптер в комплекта на видеокартата. Този адаптер се поставя на DVI порта и към него се включва монитора. Няма значение кой от двата изхода ползваме, тъй като картата автоматично отчита къде има свързан монитор.

На финала е необходимо само да включим захранващия кабел към компютъра и да щракнем бутона за включване на захранването (ако има такъв налице). След това можем да продължим със стартирането на компютъра и моментът на истината... дали системата ще се стартира нормално? Ако сте следвали внимателно инструкциите, не би трябвало да имате никакви проблеми, но практиката показва, че не винаги е така. Често се случва да се пропусне някой дребен кабел, бил той захранващ или за данни, което да ви създаде малко главоболия. Не се притеснявайте, ако от първия път системата не потегли нормално, просто я спрете и прегледайте отново дали всичко е свързано правилно (задължително при изключено от мрежата захранване).

При нас системата стартира от първия път без абсолютно никакви грижи, като консумацията на електричество в ненатоварен режим е от порядъка на 100 W. При сериозно натоварване на процесора и видеокартата, консумацията нараства до около 160 вата, а пиковото теоретично натоварване достига малко над 200 вата. Това ясно показва, че захранващият блок има още сериозен запас от мощност за евентуални бъдещи ъпгрейди, като например добавянето на втора видеокарта, още твърди дискове, повече памет и т.н.

Стъпка 8 - инсталация на операционна система и софтуер

Тук няма да се спираме подробно на процеса, тъй като операционната система вече е избор на лични предпочитания и специфични нужди, като същото в пълна сила се отнася и за необходимия допълнителен приложен софтуер.

Ще ми се само да спомена няколко добри приложения за тест на стабилността на системата: Primer95 за натоварване на процесора; Memtest 86+: за тестване на системната памет; 3DMark 01-06 тестове за видеопроизводителност.

За съжаление видеотестовете са достъпни само за Windows платформа, така че ако се насочите към Linux ще трябва да потърсите някаква тяхна алтернатива. Идеята е след инсталацията на операционната система да повъртите тези тестове, за да сте напълно сигурни в стабилността на компютъра при сериозно натоварване за продължителни периоди от време.

Източник: PCWORLD.bg

Страници: «1 2 3

Коментари (1)

azerot на 17.07 2008 в 20:03ч.

мн подробно и сиг ще свърши работа :)

Регистрирайте се, за да добавите коментар

реклама