Стартиране и конфигурация на Apache Web сървър под Linux

Linux » Linux

Aleksandrov   трудност:    видян: 1528

След това трябва последователно да се изпълнят командите:

#make install

След като е инсталиран, може да контролирате Apache с командата apachectl. Тя има следните опции:

• start – стартира сървъра.

   

• stop – спира сървъра.

   

• restart – рестартира сървъра при промяна на конфигурацията.

   

• fullstatus – предоставя пълна информация за сървъра в момента. Изисква инсталиран браузър lynx и активиран модул mod_status.

   

• status – предоставя кратка информация за сървъра в момента. Изисква инсталиран браузър lynx и активиран модул mod_status.

   

• graceful – елегантно рестартиране на сървъра. Ако не е стартиран, то чрез тази команда той се стартира.

   

• configtest – проверява валидността на конфигурацията.

   

• help – кратка помощна информация.

Сега е време за кратък преглед на основните конфигурационни директиви. Те се намират във файла /etc/apache/httpd.conf (в зависимост от това как е компилиран файла може да се намира и в друга директория). Той е разделен на няколко секции. Първата от тях е Global Environment. Директивите в тази секция са глобални и се отнасят за целия Web сървър и различните виртуални хостове. Тя включва следните основни директиви:

• ServerType – можете да настроите сървъра да работи в един от двата режима: standalone или inetd. inetd може да се използва само за UNIX/Linux базирани системи. В пърия случай сървъра работи като самостоятелен сървър, а във втория – като услуга стартираща се от inet демона.

   

• ServerRoot – тази директива задава основната директория в която е инсталиран сървъра. В нашия пример това е /usr/local/apache

   

• StartServers – указва колко сървъра да бъдат стартирани едновременно. Добре е тази директива да не се променя. За Windows версията на Apache тази директива няма никакво значение и не присъства в конфигурационния файл.

   

• MaxClients – задава максималния брой на едновременно свързани клиента. По подразбиране стойността е 150, което може да не е достатъчно за натоварени сървъри.

   

• Listen – това е важна директива, която може сериозно да повлияе на бързината и сигурността на сървъра. Чрез нея се задава порта и IP адреса на който ще „слуша“ сървъра за заявени връзки. По подразбиране порта е 80 за локалната машина. Можете да задавате или само порт (Listen 5000) или комбинация от порт и IP адрес (Listen 192.168.7.102:80). Можете да задавате повече от една комбинация от IP адрес и порт, като подреждате Listen директивите последователно една след друга. Ако зададените IP адреси не са достъпни за сървъра, той ще откаже да се стартира.

   

• LoadModule – също много важна директива, чрез която може да зареждате различни модули, като по този начин разширявате функциите поддържани от сървъра. Например : LoadModule mime_module libexec/mod_mime.so Тук libexec е директорията в която са инсталирани модулите на сървъра.

   

• AddModule – след като сте добавили модула в LoadModule трябва да го направите и в тази тук. Например: AddModule mod_mime.c След това модула е активен и достъпен за използване.

Това са по-важните директиви в Global Environment секцията. Следващата секция, която ще разгледаме е Main Server Configuration. Тази секция се отнася за основния Web сървър. Отделните виртуални хостове може да имат конфигурация различна от тази, ако дадена директива не е зададена изрично в конфигурацията на виртуалния хост, то се използва стойността й зададена тук. Main Server Configuration секцията съдържа следните по-важни директиви:

• Port – задава порта на който „слуша“ сървъра. По подразбиране стойността е 80.

   

• User – задава името на потребителя с които права работи сървъра.

   

• Group – задава името на групата с които права работи сървъра.

   

• ServerAdmin – задава електронния адрес, който се появява на страниците генерирани от сървъра при грешки или съобщения.

   

• ServerName – задава името под което работи сървъра. По подразбиране се използва localhost. Той обаче е подходящ само за тестови цели. Зададеното име трябва да е регистрирано DNS име или поне да бъде описано във файла /etc/hosts.

   

• DocumentRoot – важна директива задаваща къде сървъра ще търси Web документите. За нашия пример това е /home/www/htdocs .

   

• DefaulType – чрез тази директива се задава на сървъра как да изпрати към клиента документ от тип, които не му е познат. По поддразбиране стойността е text/plain.

   

• ErrorLog – тази директива указва пътя към журналния файл в който се пазят грешките на сървъра.

   

• LogLevel – задава степента на подробност на грешките. По подразбиране стойността в warn, което означава, че към журналния файл се изпращат грешки от тип Warning или по-сериозни. Възможните стойности са debug, info, notice, warn, error, crit, alert, emerg. Най-високо ниво на съобщаване на грешки е debug, а най-ниско - emerg

   

• ScriptAlias – задава псевдоним на директорията, в която ще се изпълняват CGI или други скриптове. По подразбиране стойността е зададената при конфигурацията на сървъра, а за конкретния пример тя е: ScriptAlias /cgi-bin/ „/home/www/cgi-bin/“. Когато един клиент напише в адресното поле на браузъра с : http://www.localhost/cgi-bin/ , то той ще осъществи достъп до директорията /home/www/cgi-bin/

   

• BrowserMatch – чрез тази директива се търси съвпадение в името на браузъра използван от клиента и зададеното в директивата. Ако се намери съвпадение, то се може да се укаже на сървъра да промени своето поведение така, че да избегне определени бъгове в даден браузър. Например: BrowserMatch „Mozilla/2“ nokeepalive.

   

Страници: «1 2 3 4 »