Конфигуриране на системата и мрежова конфигурация в Linux

Aleksandrov трудност:

видян: 2709

Тук за всеки един мрежови интерфейс има отделна секция. По-подразбиране тези секции са три, като при добавяне на нова секция е необходимо и промяната на файла rc.inet1. Обяснените на всеки един от параметрите е следното:

IPADDR – IP адреса на мрежовия интерфейс. Ако такъв интерфейс не съществува полето трябва да е празно (виж IPADDR[1])
NETMASK – мрежовата маска на интерфейса.
USE_DHCP – Ако се присвои стойност „yes“ се активира динамичното търсене на IP адрес чрез DHCP протокол. Ако не се използва DHCP трябва да се остави празно.
DHCP_HOSTNAME – това поле задава IP адреса на DHCP сървъра. Ако не се използва DHCP трябва да се остави празно.
GATEWAY – задава gateway-а по подразбиране. Скрипта rc.inet1 чете този ред и добавя адреса на този gateway в маршрутизиращата таблица.
DEBUG_ETH_UP – включва режим на debug. В този режим всички съобщения се показват на екрана на компютъра (или на стандартния изход, ако е зададен друг), вместо в журналните файлове.

Активирането на всички интерфейси става с командата:

#/etc/rc.d/rc.inet1 start или #/etc/rc.d/rc.inet1,

a деактивирането с командата:

#/etc/rc.d/rc.inet1 stop

Използването на DHCP налага инсталирането на специален клиент със собствен конфигурационен файл. Този файл отново се намира в директорията /etc и се нарича dhcpd.conf. В началото той е празен, тъй като настройките по подразбиране, в повечето случаи са достатъчни. Затова той трябва да се променя само ако се забележат проблеми с DHCP сървъра.

Други важни конфигурационни файлове се hosts, HOSTNAME и inetd.conf. Те бяха разгледани в миналата лекция.

За удобство на потребителя повечето дистрибуции притежават приложения, които улесняват конфигурирането на мрежата. Някои от тях са конзолни шел скриптове, а други са графични приложения. Ето и приложенията с които става това при по-популярните дистрибуции:

Red Hat – Red Hat (отскоро Fedora) е оборудван както с графично, така и с конзолно приложение за конфигуриране на мрежата. Графичното приложение може да се стартира от System Settings -> Network или чрез командата redhat-config-network. Същото приложение може да работи и в текстов режим, като за тази цел то трябва да се извика чрез командата redhat-config-network-tui.

SUSE – SUSE притежава мощно средство за цялостно конфигуриране на системата наречено YaST. YaST се интегрира в Control Panel на KDE и може да бъде стартиран от там. В конзолен режим YaST се стартира с командата yast2.

Mandrake – Mandrake също притежава програми за удобно конфигуриране на мрежата. Можете да ги извикате с командите drakconnect или drakconf. Под конзола може да използвате netconf за целта.

Knoppix – администрирането на мрежата става с командата netcardconfig.

Slackware – Slackware няма графично приложение за конфигуриране на мрежата, но притежава шел скрипт, който прави това. Той се стартира чрез командата netconfig. Този скрипт попълва необходимите файлове и се опитва да „вдигне“ интерфейса eth0. След неговото изпълнение е необходимо да се изпълнят командата killall -HUP inetd или /etc/rc.d/rc.inetd restart (в последната версия на Slackware), за да влезе в сила промяната на файла resolv.conf.

Източник: radiations.hit.bg

Страници: «1 2 3 4

Конфигуриране на системата и мрежова конфигурация в Linux

Регистрирайте се, за да добавите коментар