Конфигуриране на Linux: Конфигурационен файл /etc/fstab

Stalik трудност:

видян: 2240

Командата mount може да се използва и за монтиране на побитово копирани от дискета, CD-ROM или хард диск файлове. Пример за такива файлове са свалените от Интернет дистрибуции на Линукс с разширение iso. Ето как става това:

#mount /home/dino/knoppix-3.4.iso /mnt/tmp -o loop

След тази команда вие ще може да разгледате съдържанието на файла knoppix-3.4.iso преди да го запишете на CD-ROM.

Един от най-важните файлове в Линукс е файла fstab. Тук се описват файловите системи които трябва да се монтират при стартиране на операционната система и точките в които те се монтират. Освен това тук се задават и опции специфични за дадената файлова система. Един типичен fstab файл има следния вид:

/dev/hda6 swap swap defaults 0 0

/dev/hda7 / reiserfs defaults 1 1

/dev/hda8 /mnt/storage vfat uid=1000,users,iocharset=cp1251,codepage=866,exec,umask=000 0 0

/dev/hda1 /mnt/hd ntfs users,exec,uid=1000,iocharset=cp1251,ro 0 0

/dev/sr0 /mnt/cdrw iso9660 user,unhide,noauto,owner,users,iocharset=cp1251,exec 0 0

/dev/hdb /mnt/cdrom iso9660 user,unhide,noauto,owner,ro,users,iocharset=cp1251,exec 0 0

/dev/fd0 /mnt/floppy auto noauto,owner 0 0

devpts /dev/pts devpts gid=5,mode=620 0 0

proc /proc proc defaults 0 0

fstab е разделен на 5 колони. Първата от тях указва за кое устройство става дума. Втората колона задава т.нар. точка на монтиране, третата – типа на файловата система. Четвъртата колона е за задаване на опции към файловата система. Последната колона се състои от две числа. Първото от тях оказва дали на файловата система е позволено да се прави dump, а второто указва дали файловата система да се проверява за грешки при стартиране на операционната система. То трябва да бъде 1 за root файловата система (там където е инсталиран Linux, като в случая това е /dev/hda7), 2 за останалите и 0 за тези, които не трябва да се проверяват. Всички файлови системи зададени във fstab ще се монтират автоматично при стартиране на операционната система. Освен това за описаните тук файлови системи може да се използва и съкратен запис на командата mount:

#mount /mnt/storage

вместо

#mount /dev/hda8 /mnt/storage

Файла mtab се попълва автоматично и неговия формат не е толкова важен, затова няма да бъде разгледан.

Всяка Линукс дистрибуция се разпространява с множество по-малки програми и приложения. Всички те са организирани в пакети. Пакета е набор от файлове, които са архивирани и имат определена структура на архива. Тази структура е различна за различните видове пакетни системи. Тя е най-проста в пакетите на Slackware и най-сложна за пакетите на Debian. По средата стои пакетната система на Red Hat. Видовете пакетни системи се разпознават по разширението на файла – tgz за Slackware, rpm за Red Hat, Fedora, Mandrake ,SUSE и deb за Debian, Knoppix. От тях единствено tgz не притежава проверка на зависимости и обновяване през Интернет. Тук ще наблегна на пакетната система на Slackware, но в края ще бъдат разгледани и пакетните системи rpm и deb.

Пакета на Slackware представлява архивен файл с разширение tgz. Освен файловете на програмата във файла се намира и една директория наречена install. Тук се може да има следните файлове:

doints.sh – това е шел скрипт, който се изпълнява веднага след копирането на файловете.
slack-desc – файл описващ предназначението на програмата. Това описание се показва по време на инсталирането на пакета.
slack-required – официално не се поддръжа от инсталатора на Slackware. Служи да окаже на някои външни програми какви програми и/или библиотеки са необходими за правилната работа на програмата.

Всеки пакет има следния вид на името:

coreutils-5.2.1-i486-1.tgz

Тук coreutils е името на пакета, а 5.2.1 е неговата версия. i486 е архитектурата за която е създаден пакета. В случая това пакета е създаден за Intel процесор (или съвместим) и ползва оптимизации залегнали в архитектурата на 486 поколението процесори. Това означава, че този пакет няма да работи на машини с процесори по-ниски от 486 (386 например). Много дистрибуции предлагат своите пакети в няколко варианта – например за 586,486 и 386. Използването на пакет компилиран за ниска версия на процесора води до намалено бързодействие, особено за натоварващи приложения като сървъри. Последната цифра е т.нар. build номер. Разширението показва, че става дума за пакет на Slackware.

Страници: «1 2 3 4 »

Регистрирайте се, за да добавите коментар

реклама