Урок 2: Видове променливи, Масиви, Стрингове, Функции в Pawn

taffch0 трудност:

видян: 6645

Съдържание:

Променливи

За да съхраним временно някаква по вид информация, ние използваме променливите.
Променливите могат да съдържат числа, символи и стрингове.

За да декларираме променлива е нужно да напишем

Код:
1	new IME_NA_PROMENLIVATA

Важно е да се отбележе, че Small има 3 вида типове за деклариране на променливите.
По подразбиране е обикновено цяло число или още казано интежер.
Името на променливата трябва да започва с буква. Може да съдържа всички букви в двата регистъра (горен и долен): A-Z , a-z , цифри в обхвата 0-9 и долна черта "_".
Много важно е да знаете че имената на променливите са чувствителни към регистъра.
Тоест, ако имате декларирана променлива "Test" и отделно още една на име "test" - те са независими една от друга и съответно могат да приемат едновременно различни стойности без да си пречат по някакъв начин.

Както казах по-горе, променливите се делят на няколко вида според съдържанието си.

ИНТЕЖЕР

За да дефинираме някаква променлива, със съдържание интежер число (целите числа) трябва да напишете:

Код:
1	new a=6

Ето и няколко други примера:

Код:

1
2
3
4

new a            // Декларираме празна променлива
new b=5          // Декларираме променливата b и й зачисляваме стойност 5
new c=5.0        // Тук обаче имаме грешка ! Не можем да слагаме за стойност числа с плаваща точка (За целта идва Float променвлите)
new d="test"    // "test" не е никакво число, следователно тази променлива се явява невалидна

За да спестявате редове, можете да декларирате и променливите си на един ред, изброявайки ги просто с по една запетайка ",".
Също така за по пригледност, можете на по-големите числа да им отделяте десетиците, стотиците, хилядните и т.н. с долна черта "_". Но и никакъв не е проблема да си ги напишете нацяло - Pawn няма да се обърка.
Примерно искате да декларирате променлива chislo със стойност 100000, и трябва да напишете:

Код:
1	new chislo = 100000

Но можете да го запишете и по този начин:

Код:
1	new chislo = 100_000

.. същото е.

Ето и един простичък пример, как да декларирате няколко променливи на един и същ ред:

Код:
1 2	new e,f,g,h new x=7, y=3

ПЛАВАЩИ (Float)
Също така както казах, можете да декларирате променливите си и като "Float", което ще значи че могат да съдържат в себе си числа с десетична запетая.
Или с други думи - числа с плаваща точка/запетая.

Код:

1
2
3
4

new Float:a            // Декларираме float променлива без никаква стойност
new Float:b=5.3        // Декларираме променливата "b" и й присвояваме стойност = 5.3
new Float:c=5          // Това е също правилно, но компилатора ще ви даде warning при компилиране
new Float:d="test"    // Това е неправилно, тъй като "test" не е никакво число, камоли пък float

Също така можете да направите и следното:

Код:

1
2
3
4
5
6

//float(ЧИСЛО-n) е функция, която взема число "n" и го прави плаващо (за да не ви дава warning компилатора при компилиране)
new Float:promenliva = float(5)
new Float:promenliva2 = 5.0
new Float:promenliva3 = 1.0*5
new promenliva4 = floatround(5.0)
//Бележка: floatround(n) е функция, която взема числото "n" и го закръгля

Отбележете също така че разстоянието между = не е от значение.

БУЛЕВИ
Това е последния тип променлива.
Много е простичка, тя винаги е или "истинна" или "лъжлива (булева)" или тъй наречените TRUE / FALSE.

Код:
1 2	new bool:Ubit_li_e_zalojnika // Декларира променлива Ubit_li_e_zalojnika автоматично със стойност FALSE (лъжа) new bool:Ubit_li_e_zalojnika=true // Декларира Ubit_li_e_zalojnika със стойност TRUE

Няма да се спирам много на този вид променлива, защото няма да ви трябва за сега и в процеса на работа ще я видите и в действие.
Но на кратко, може да се ползва за return-ване (връщане) на някакъв по вид резултат от някаква проверка (примерно).
Не искам да давам пример с проверки, защото още не сме стигнали до тях и не искам да ви обърквам.
За сега така ще оставим нещата, а пък ако сте заинтерисовани много, пишете и ще ви дам няколко примерчета.

Масиви

Масивите служат както променливите за да съхраняват някаква определена информация.
Предимство на масивите е че можете да записвате много стойности и то само в една променлива.
Масивите следват същите правила като обикновените променливи и се делят на същите типа.
Можете да дефинирате също така в големи скоби колко стойности да може да събере даден масив.

Код:

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34

// Декларираме променлива "Players", която ще побира в себе си 32 (в случая) числа.
new Players[32]

// Сега спокойно можем да запишем каквото си искаме в тези 32 слота, които сме направили в масива.
// Слотовете са номерирани и започват от 0 до n - 1. В тоя случай от 0 до 31 (което си е 32)
// Бележка: Всеки слот започва от 0

// Присвояваме стойност петица за слот 0 в масива
Players[0] = 5

// Така слагаме за слот 1, това, което сме записали за слот 0 (в случая е петица)
Players[1] = Players[0]

// Това тук е грешно !
// Въпреки че са 32 слота, те са номерирани както казах от 0 до 31.
// Ако направите същата грешка, компилатора ще върне грешка че сте излязли от обхвата на масива (index out of bounds)
Players[32] = 15

// Това тук също е грешно
Players[-1] = 6

new a = 3
// Както и това
// "a" трябва да е константо число
new GreshenMasiv[a]

// Горният начин, би трябва да изглежда така:
const b = 3
new PravilenMasiv[c]

// Също така можете да използвате и директиви (за повече информация, прочетете по-долу)

#define RAZMER_NA_MASIVA 3
new masiv[RAZMER_NA_MASIVA]

Масивите също така могат да бъдат декларирани като група от данни:

Код:
1 2	new chisla[4] = {0,1,2,3} // Забележете броя на цифрите и размера на масива !

Също така можете да използвате всеки един тип данни с масиви:

Код:
1 2 3 4	// Масив с плаващи числа new Float:Numbers[4] = {0.0, 1.2, 2.4, 3.8} // Масив с булеви данни. new bool:playerHasGun[33] = {true, ...}

Стрингове

При стринговете отпада декларирането на типа на променливата.
Стринговете технически са числа.
Стринга е вид масив от числа, които се превеждат/трансформират към ASCII символи.
Веднага давам и пример:

Код:

1
2
3
4

// Така ще декларираме масив moqString, който да съдържа информацията "test"
// Ще съдържа 5 слота, защото са 4ри символа
// Последният слот е запазен за числото 0, което всъщност казва на engine-а на pawn че това е стринг. И затова винаги трябва да имаме едно на ум!
new moqString[] = "test"

Следният пример показва абсолютно същото нещо със същото значение, но е по-дълго и не се препоръчва.
Този начин сработва, тъй като всеки един символ от стринга "test" се е запазил в определен слот в масив.

Код:
1 2 3 4 5 6	new moqString[5] moqString[0] = 't' moqString[1] = 'e' moqString[2] = 's' moqString[3] = 't' moqString[4] = 0

Напълно грешно е обаче това:

Код:
1 2 3	new moqString[6] moqString = "Hello" // Не валидно ! moqString[0] = "Hello" // Не валидно !

За да запишете някаква информация в стринг, използвайте copy() функцията или format() , formatex:

Код:
1 2 3 4 5 6 7 8	new String[7] copy(String, 6, "Hello") new string2[7] format(string2, 6, "Hello") new string3[7] formatex(string3, 6, "Hello")

Разликите между функциите ще откриете в документацията: http://amxmodxbg.org/doc

.. сега обърнете внимание на това, че копирахме 6 клетки от масива в масив държащ 7.
Ако трябваше да копираме 7 байта в този масив, copy() функцията щеше да копира допълнителен байт за празният (null) символ и да развали масива.

Ето и още няколко примера:

Код:

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14

// copy() е функция, която приема 3 параметъра
copy(дестинация[], дължина, източник[])
// Копира даден стринг, намиращ се в "източник[]" масива и го поставя в "дестинация[]" масива, но копира само до "дължина".

// И на последно място, за да ви докажа че стринга наистина е масив от числа, това е напълно валидно:
new test[7]
test[0] = 65
test[1] = 77
test[2] = 88
test[3] = 88
test[4] = 66
test[5] = 71
test[6] = 0
// Така ще присвоим стойност за променливата "test", стойността "AMXXBG". Невероятно, но факт.

Функции

Pawn ви позволява да си дефинирате и декларирате свои собствени функции, без които нямаше да е толкова разнообразно всичко.
Функциите биха могли да ви помогнат с това че можете да ги използвате колкото си искате пъти на различни места и ще ви спести излишен код.
Особеното на функциите е че, те по принцип трябва да връщат накяква стойност.
За да върне някаква стойност, се използва return командата, която веднага след използването й, прекъсва изпълнението на функцията и връща съответната стойност.
Ето и един простичък пример:

Код:
1 2 3 4 5 6	amxmodxbg() { log_amx("Tova e vtora chast ot uroka za AMX Mod X scriptiraneto !") return 1 } amxmodxbg()

Нека и да разтълкуваме всичко по горепосоченият код.

amxmodxbg

()

{ ..... }

{

}

log_amx("Tova e vtora chast ot uroka za AMX Mod X scriptiraneto !")

return 1

Тук можете да видите и пример как функцията може да приема някакви параметри:

Код:
1 2 3 4 5 6 7 8 9	umnojenie(a, b) { new rezultat = a * b return rezultat } new chislo1 = 5 new chislo2 = 9 new rezultat = umnojenie(chislo1, chislo2)

Както вече би трябвало да сте разбрали, името на функцията ни е "umnojenie" (и би трябвало да се досетите какво ще прави)
В скобичките, след името й са двата параметъра (a и b), която тя присвоява.
След това декларираме нова променлива rezultat, която ще извърши умножението на параметъра "a" и "b" и съответно ще го запази в себе си.
След това връщаме с return резултата, който сме получили.

.. до тук с функцията. Нека да разгледаме и как да я извикаме:

Декларираме променливите chislo1 и chislo2, като им присвояваме някакви стойности (които, след това ще умножим) и накрая създаваме още една променлива, която ще съдържа резултата, върнат от функцията ни umnojenie.

Ето и друг пример:

Код:
1 2 3 4 5 6 7	umnojenie(a, b) { new rezultat = a * b return rezultat } new rezultat = umnojenie(6, 5)

.. където rezultat ще приеме стойност 40, a в горният пример 45 Smile

Когато давате параметри към дадена функция, се нарича "преминаване" (passing). Можете да прекарате каквито и да е било по тип данни.
.. било то масиви, float и т.н.

Ето една примерна функция, която ще събере 2 float числа:

Код:
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13	Float:add_two_floats(Float:first, Float:second) { new Float:sum = first + second return sum } new Float:a new Float:b a = 5.0 b = 6.3 new Float:c c = add_two_floats(a+b)

И нека да я разтълкуваме:

sum

Както бях писал, можете да използвате и масиви като параметри.
Но тук не е нужно да определяте размера на масива, но все пак ако го определите, трябва да ста сигурни че извиквате функцията с масив, който е напълно еднакъв по размер и тип.

Пример:

Код:
1 2 3 4 5 6 7 8	add_two_from_array(array[], a, b) { new first = array[a] new second = array[б] new sum = umnojenie(first, second) // Използваме нашата функция "umnojenie", която декларирахме по-горе в урока return sum }

Отбележете че, когато прекарвате масиви през функция, те преминават, както се казва "by referance".
.. хехе, не разбрахте нали ? Smile

Сега ще се опитам да ви ги обесня малко нещата като вмъкна една отбивка към всичко казано до сега:

Има два начина за преминаване на аргументи/параметри към функция.
Първия начин се нарича "call by value" или на български "извикване по стойност, но иначе е се вика по копиране" и другия метод е "call by referance", или на български: "извикване чрез преписване".

Първият, който казах е "call by value" (чрез копиране): Знаете че при слагането на параметър във функция, той отива вътре във функцията и от там насетне се използва в нея.
Но всъщност това не е точно така. Тъй като по този метод променливата не отива във функцията, а се копира и използва само нейната стойност.
И тъй като се копира само стойността, а не променливата заедно с нея, всяка промяна на "преминатата" променлива през функцията не се запазва извън нея, тоест резултата няма да има ефект над по-нататъшните действия извън тази функция за променливата, която сме използвали.

Сега ще ви го изесня с един прост пример:
Да предположим че имаме променлива със стойност = 6 преди да я извикаме във функцията.

Код:
1 2 3 4 5 6 7 8 9	subirane(a) { new rezultat = a + a a = a - 3 return rezultat } new a = 6 new rezultat = subirane(a)

Резултата ще бъде равен на 10

Тъй като този метод копира и използва единствено стойността на променливата (в случая a) без самата нея, стойността на променливата ще продължава да бъде = 6, тоест няма да е = 10.
И ако желаете, пак можете да направите няколко пресмятания, но предходните резултати, няма да влияят върху стойностите, които ще влязат във функцията при извикването й.
Те отново ще са си = 6 и съответно, резултата винаги ще е 10, освен ако не използваме променливата "a" и в други функции.

кода по-горе написа:

Код:
1	new a = 6

"Call by Reference" (извикване чрез преписване)
В този случай самата променлива се използва за параметър/аргумент.
Иначе с прости думи казано, самият адрес до променливата преминава за параметър и върнатата стойността от функцията се използва за постоянна стойност, а не като при другият метод - само за временно ползване.

Ето още едно примерче:
Да предположим че сме декларирали променлива със стойност 2 (преди извикването на функцията)

Код:
1 2 3 4 5 6 7 8 9	subirane(&a) { new rezultat = a + a a = a - 1 return rezultat } new a = 2 new rezultat = subirane(a)

.. сега стойността която a ще приеме дори след извикването на функцията ще е 3.
Ето видяхте ли сега разликите ? .. резултата се запаметява в променливата (или по-точно се преписва, но както искате си го запомнете)

Надявам се че съм обяснил добре и сте разбрали чрез примерчетата и обесненията, които дадох какво значат тези два метода.

Та да се върнем на нашата тема с масивите !
При преминаването на масиви през функция, те минават през 2рият метод, за който споменах (чрез преписване / by reference).
Тъй като нормалните променливи преминат през функцията, те се копират в паметта и копираната част се изпраща до функцията и след това се трие (и за това не се "запаметява" след използването й)
Но тук с масивите не стоят нещата по този начин. Тъй като масивите могат да бъдат много големи и затова се преписват, вместо да се копират.
Това ще рече че ако промените масива във функцията, той ще бъде променен и за след това.

И тук ще дам един пример:

Код:

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19

// Тази функция ще размени слотовете a и b вътре в който и да е било масив, преминат към функцията
swap_slots(masiv[], a, c)
{
   // Обърнете внимание, че е нужно да задържим един от слотовете, преди да ги разменим.
   // В противен случай няма как да стане да им разменим стойностите.
   // Ако имаме a и c, правим c да е еквивалентна на a, като елиминираме по този начин оригиналната/първоначалната стойност за c

   new temp

   temp = masiv[c]
   masiv[c] = masiv[a]
   masiv[a] = temp
}

new myArray[2]
myArray[0] = 5
myArray[1] = 6
swap_slots(myArray, 0, 1)
//myArray[0] ще е 6, а пък myArray[1] ще бъде 5

Но можете да предотвратите промяната на масивите, като при декларирането им ги укажите като "константни".

Код:
1 2 3 4 5 6 7 8	add_two_from_array(const masiv[], a, c) { new first = masiv[a] new second = masiv[c] new sum = add_two_from_array(first, second) return sum } // Сега когато използваме функцията ще бъдем сигурни че масива, няма да бъде променен по никакъв начин.

Тази функция променя преминаващия масив, който предварително е деклариран че е константен

Код:
1 2 3 4	nepravilna_funkciq(const array[]) { array[0] = 0 }

.. но тъй като знаем че след като сложим const пред името на масива, той не може да бъде променян... Следователно номера няма да мине..

Реших с урока да спра до тук и да направя 3та част, тъй като този стана големичък.
Очаквайте и продължението на този урок !

Преписването е забранено.

Сподели |

Урок 2: Видове променливи, Масиви, Стрингове, Функции в Pawn

Регистрирайте се, за да добавите коментар