Как се правят Autorun дискове
fix3d трудност:

видян:
7656
Как да си направим самостартиращи
се (autorun) дискове, които в днешно време са доста често
срещани.
Autorun (самостартиращи) дисковете днес са доста използвани
и е полезно да знаете как да направите такъв на домашният си компютър. Всъщност
всичко, което стои зад направата на такъв диск е доста елементарно - просто
трябва да създадете файл с име autorun.inf и да го поставите в кореновата
директория на диска, който сте създали и искате той да се самозаражда при
поставяне в дисковото устройство. Под коренова директория се разбира главната
директория на един диск (или дял). След това този файл управлява целият процес
по стартиране на диска.
Когато един диск бъде поставен в дисковото
устройство Операционната Система (ОС) го прочита и проверява дали в главната му
директория не се съдържа файл с име autorun.inf, ако се съдържа се изпълнява т
командите включни в него .
Файла се изпълнява само ако сте оставили
валидна опцията AutoPlay (в Windows XP след като натиснете с десен бутон върху
иконата на дисковото устройство Properties - AutoPlay, там можете да
конфигурирате тази опция).Разбира се ако не ви харесва тази функция на дисковото
устройство веднага може да я забраните.
Самият файл autorun.inf е
обикновен текстов файл съдържащ определени команди, които казват на компютъра
какво да прави - кои програми да включи, коя икона да използва и др.
Ето
един примерен autorun.inf :
[autorun]
icon=icon file
.ico
label= My CD-ROM
shellexecute=html menu
.html
shell=Readme
shellReadmecommand=notepad.exe
readme.txt
shellReadme=&Read Document
Командите в
autorun.inf
Първото нещо, което трябва да запомните е, че един такъв
файл винаги започва с [autorun. Тази дума обградена в квадратни скоби
трябва да е на първият ред и на този ред не трябва да се пише нищо друго.
Не
всички команди горе са задължителни, изберете само тези, от които имате нужда.
Например може да искате да промените само иконата на дисковото устройство при
стартиране на вашият диск - в такъв случай използвайте само командата icon=icon
file .ico и т.н. Използвайте въображението си. Останалите команди ще обясня
по-долу.
Командата
icon
icon=iconname[, index]
Командата icon
определя каква икона да получи вашето дисково устройство след като се старира
диска.
- iconfilename
Името на файл от тип.ico, .bmp, .exe или.dll съдържащ икона
(например icon.ico ). Той трябва да се намира също в кореновата директория. Ако
файла, който сте посочили съдържа повече от една икона то тогава трябва да
посочите точно коя икона да се използва. Например е icon=file.exe, 1 - ще
изберете втората икона във файла file.exe (първата икона ще баде icon=file.exe,
0 ).
Командата
label
label=LabelText
Командата създава име на диска,
по този начин като видите това име ще се сетите какво има в диска. Например
обикновено името на дисковото устройство е Compact Disc (X:) когато сложите
диска и се задейства той ще смени това име на името, което сте поставили заедно
с командата label например ще се покаже Summer 2004 Pics (X:).
LabelText
Може да се напише всеки текст, който пожелаете, може да
използвате и празно пространство. Все пак не прекалявайте с големината му
.
Командата open
open=[exepath]exefile [param1]
[param2]...
Тя показва път, име на файл и други параметри относно
програма, която ще се стартира след като потребителя сложи диска в CD-ROM-a.
- exepath
- Поставя се в случай, че програмата не се намира в кореновата директория на
диска.
- exefile
Името на програмата, която ще трябва да се стартира .Също така
може да се добавят и различни параметри. Много важно нещо, което трябва да
запомните е, че ако пътя до програмата, която трябва да се стартира съдържа
имена на директории, съдържащи празни места в своите имена то трябва
задължително да използвате кавички, например open=" F : New CD our program
.exe"
Командата
shellexecute
shellexecute=[filepath]filename
Тази
команда се явява като алтернатива на командата open. Двете команди не трябва да
се използват заедно, използвайте само една от тях. Тази команда се използва не
само за стартиране на програма, но и на произволен файл, например *.html файл,
който може да съдържа меню за този диск.Пример: shellexecute=index.html, тя ще
отвори файла index.html в браузъра на потребителя.
- filepath
- Пътя до файла, ако той не се намира в кореновата директория на диска.
- filename
- Име на файла, който ще трябва да се изпълни и отново ако в името му има
празно място то тогава ще трябва да използват кавички.
Командата shell
shell=verb
Тя
определя основна команда за контекстното меню на дисковото устройство, с която може да управлявате по един или друг начин съдържанието в самият диск . Под
контекстно меню се разбира онова меню, което се появява след като се натисне с
десен бутон върху дисковото устройство. Ако не определите такава команда
автоматично компютъра ще използва open (т.е. ако я използвате ще се отвори
диска).
- verb
- Действие кореспондиращо си с командата.Действието и асоциираната с него
команда трябва да са специфицирани в файла autorun.inf с командата shellverb.
Командата
shellverb
shellverbcommand=filename.exe
shellverb=MenuText
Командата
shellverb въвежда нова команда в контекстното меню на дисковото
устройство.Могат да се използват много команди:
- verb
- Действие на командата. Това е име отнасящо се за команда във файла
autorun.inf.
-
- filename.exe
-
- Пътят и името на файл, които извършва командата. Подобно на командата open.
Ако имате файл readme.txt и искате да го асоциирате с команда в контекстното
меню, трябва да използвате :
-
-
shellReadmecommand=notepad.exe readme.txt -
- MenuText
-
- Определя текста, който ще се показва в контекстното меню.Може да се използва
и клавиш, при чието натискане да се появява контекстното меню .За да се направи
това сложете & преди шорткът клавиша Например:
shellReadme=&Read
Description ако използвате горната линия при натиска нето на бутона r ще
се покаже контекстното меню.
Това са основните команди в един autorun.inf файл, които са напълно
достатъчни за да се направи един добър и функционален диск.
източник: www.hometechlabs.hit.bg