За съвременното поколение на компютърни потребители (включвам и себе си) работата в конзолата е нещо трудно, неприятно и много сложно. Може би се дължи на факта, че повечето хора са ползватели на Уиндоус, където има опция за работа в команден ред, но тя е умело скрита. А и няма особено голяма нужда от нея. Ето защо никой не си прави труда (почти никой) да заучава няколкото команди на ДОС и съответно да ги използва. Съществува известен страх от конзолата. Разбира се, при наличието на мощна графична система в Уиндоус конзолата нито има смисъл да се ползва, нито има някаква особена полза от нея.
По-възрастните обаче може още да помнят времената, когато основно се е работело в команден ред и добре да си спомнят командите на ДОС и как се работи с тях. Те ще открият, че командите в Unix са почти напълно идентични (някои) и няма да имат никакви проблеми в разучаването и използването им. Ще открият също така огромната мощ на командният ред в една Unix/Linux система. Тази сила се основава на възможността да се пишат скриптове (автоматизирани поредици от команди), можещи да решат задачи, които приложения в графичен режим биха решили, използвайки огромен ресурс и време. Всеки администратор би потвърдил, че без командният ред не може, не защото някой така е решил, а защото наистина не може.
И така да започнем с командите .
cd [директория] преминава в дадената директория
cd .. връща една директория по-нагоре
cd преминава в домашната директория на потребителя
cd /[директория] преминава в дадена директория спрямо коренната "/".Този
начин на означение се нарича "абсолютен път"
cp [файл-обект] [крайна цел] копира файл
mv [файл-обект] [крайна цел] премества/преименува файл
rm [име на файл] изтрива файла
rm -r [директория] изтрива директорията и нейните поддиректории
rmdir [директория] изтрива директория без поддиректории
mkdir [директория] създава нова директория
ln-s [файл-обект] [име на линк] създава символна връзка (кратък път) към файл-обект
ls [директория] показва съдържанието на директорията
ls -l [директория] показва подробна информация за съдържанието на
директорията-размер, дата, права, вид на файловете
ls-s [директория] показва скритите файлове в директорията
more [име на файл] или показва съдържанието на текстови файл
less [име на файл]
До тук разгледахме основните команди, които ни позволяват да разглеждаме какво имаме във файловата система, да създаваме, преименуваме, местим файлове и въобще функции, които изпълнява един файлов мениджер. Полезно е да се заучат, защото при проблем с графичният интерфейс винаги имаме възможност да поправим системата от командният ред. Тоест дори да не може да се стартира Х сървърът, конзолата винаги ни е под ръка.
Нужно е да се разберат два важни термина за командният ред-опция и параметър. Опцията определя по какъв начин да се изпълни командата, а параметърът дава информация за обекта на командата-файл или директория.
"ls" е проста команда
"ls -la" е команда с опция
"ls -la/usr" е команда с опция и параметър
В Линукс е важно да се запомни още, че:
-за разделител между директориите и файловете се използва "/"
-прави се задължително разлика между големи и малки букви.
Нека да изясним какво всъщност представляват командите в Линукс.Команда може да бъде:
-изпълнима програма
-скрипт
-макрос
Коментари (3)
'Is' is not recognized as an internal or external command,
operable program or batch file.