Базова настройка на системата в Linux

Aleksandrov трудност:

видян: 16817

Както всяка операционна система и Линукс се нуждае от настройка след неговото инсталиране. Едно от най-големите удобства на тази операционна система е лесното конфигуриране чрез прости текстови файлове. Тези файлове се намират в директорията /etc. Тази директория съдържа множество файлове и поддиректории, като тези поддиректори обединяват конфигурационни файлове по някакъв признак. Например всички скриптове, чрез които се пускат и спират процесите, съответно при пускане и спиране на компютъра, се намират в поддиректорията rc.d. Поддиректорията X11 пък обединява конфигурационните файлове на графичния сървър и т.н. В тази лекция ще ви запозная с най-важните файлове и поддиректори намиращи се в конфигурационната директория /etc.

Ще разделя типовете конфигурационни файлове в пет основни групи: настройка на мрежата, настройка на шела, настройка на потребителите, настройка на модулите и настройка на пускането и спирането на операционната система.

1.НАСТРОЙКА НА МРЕЖАТА

Файловете с които се настройва мрежовата конфигурация на операционната система са няколко:

hosts – файла описва имената на компютрите, като ги свързва с техните IP адреси. На всеки компютър може да се присвои и кратко име или псевдоним. Формата на файла е следния:

#IP address computer name computer alias

127.0.0.1 localhost

192.168.7.102 server514.mgu.bg server514

192.168.7.103 class514pc1.mgu.bg class514-1

... ... ...

192.168.7.109 class514pc8.mgu.bg class514-8

Първият ред е задължителен и описва т.нар. loopback на компютъра. Редове започващи с # се считат за коментар.

resolv.conf – използването на горния файл е възможно само за малки мрежи или за мрежи нямащи DNS сървър, който да транслира имената в IP адреси. Този метод не може да се използва за хостове в Интернет, където описанието им би било непосилна задача. Затова за Интернет се нуждаем от DNS сървър. Файла resolv.conf служи за описанието на DNS сървъруте към които трябва да се върже компютъра, за да транслира името в IP адрес. Формата на файла е следния:

search mgu.bg

nameserver 217.75.128.2

nameserver 217.75.128.9

След промяната му се налага изпълнението на командата #killall -HUP inetd, за да влязат промените в сила.

HOSTNAME – описва името на компютъра. Състои се само от един ред, който има следния вид:

server514.mgu.bg

host.conf – управлява начина по който работи клиента транслиращ името в IP адрес. Състои се от няколко директиви. Формата е следния:

order hosts, bind

multi on

Тук order и multi са директивите, а hosts, bind и on, техни опции. Пълна информация за файла може да се намери на в man страниците на Линукс.

hosts.allow, hosts.deny, hosts.equiv – описват хостовете на които е позволено или не да се свързват към компютъра. Файла hosts.equiv описва доверените хостовете, на тях е позволено да извършват отдалечени операции чрез командите rlogin и rsh.
inetd.conf – файл в който се описват за кои услуги да отговаря inet демона. Разликата между използването му и нормалното стартиране на сървър се състои в това, че inet демона не стартира услугата, докато тя не се заяви. Това е полезно за услуги, които се използват рядко, тъй като е по-бавно от стандартния начин, но пък се пести оперативна памет. Формата на файла е следния:

#име_на_услуга тип_на_сокета прот. флагове потреб. път_към_сървъра арг.

ftp stream tcp nowait root /usr/sbin/tcpd proftpd

talk dgram udp wait root /usr/sbin/tcpd in.talkd

Страници: 1 2 3 4 »

Сподели |

Базова настройка на системата в Linux

Регистрирайте се, за да добавите коментар