Конфигуриране на Linux: Конфигурационен файл /etc/fstab
Както бе споменато още в началото, всеки хард диск или дял от хард диск
представляват файлове в директорията /dev. За да може да се използва
хард диска е необходимо преди това той да се монтира
или прикачи. Командите, които монтират или демонтират блоково
устройство (а такива са всички хард дискове, CD-ROM и др.) са mount
(за монтиране) и umount (за демонтиране). Mount и umount използват за
своята работа два важни файла – fstab и mtab. Fstab служи за
описание на файловите системи, които може да се монтират, а в mtab се
описват монтираните в момента файлови системи. Това описание се
извършва автоматично от mount и umount. mount има множество опции,
по-важните от които са:
- -a – монтира
всички файлови системи описани във файла /etc/fstab
- -n – монтира
дадено устройство без да прави запис във файла /etc/mtab. Тази опция
е полезна когато файла mtab се намира на файлова система, която е
само за четене.
- -r – монтира
файловата система само за четене. Синоним на тази опция е -o ro
- -w – монтира
файловата система за четене и писане. Синоним на тази опция е -o rw
- -t – тип на
файловата система, която се монтира. По-важните от тях са ntfs,
vfat, raiserfs, msdos, ext2, ext3 и iso9660. По принцип ядрото, в
повечето случаи, само установява правилно типа на файловата система,
но в понякога се налага нейното ръчно задаване. За да може да се
монтира даден тип файлова система, трябва ядрото да е компилирано с
поддръжка за нея.
- -о – задава
множество опции на командата mount. Тези опции са различни за
разлините файлови системи. Освен това някои от тях имат смисъл само
ако са описани във файла fstab.
- defaults –
задава опциите по подразбиране, а именно rw, suid, exec, auto,
nouser и async
- async –
задава асинхронен режим на работа на файловата система.
- auto –
файловата система може да бъде монтирана чрез ключа -a.
- exec –
позволява изпълнението на файлове от тази файлова система.
- ro – монтира
файловата система само за четене.
- rw – монтира
файловата система за четене и писане.
- suid –
позволява флаговете SUID и GUID да имат ефект за дадената файлова
система.
- user –
позволява на обикновения потребител да монтира файловата система.
Името на потребителя монтирал файловата система се записва във
файла mtab, така че той да може после да я демонтира.
- users –
позволява на всички потребители да монтират и демонтират дадената
файлова система.
Повечето файлови системи
имат собствени опции, които се различават както по описание, така и
по значение. Това, както и техния брой (над 30) прави запомнянето на
всяка опция трудна задача. Информация за отделните файлови системи и
техните опции може да се намери на man страницата на командата mount.
Командата umount има
значително по-малко опиции от mount. По-важните от тях са:
- -n – демонтира
файловата система без да пише във файла mtab.
- -r – ако
демонтирането пропадне, umount пробва да превключи файловата система
в режим само за четене.
- -a – демонтира
всички файлови системи описани в mtab.
- -f –
принудително демонтиране на файловата система. Тази опция изисква
ядро с версия 2.1.116 или по-висока.
- -l - „мързеливо“
демонтиране. Отделя файловата система от йерархията веднага и
изчиства всички връзки към нея, веднага щом тя се освободи. Опцията
изисква ядро с версия 2.4.11 или по-късна.
Ето няколко примера за
използването на двете команди:
#mount
/dev/hdc1 /mnt/hd – монтира /dev/hdc1 в директорията /mnt/hd
#mount -t
ntfs /dev/hda1 /mnt/hd – монтира /dev/hda1 в директорията
/mnt/hd, като задава и типа на файловта система
#mount
/dev/hda1 /mnt/hd -o ro – монтира файловата система в режим
само за четене
# mount
-r /dev/hda1 /mnt/hd – същото, но записано по друг начин
#umount
/mnt/hd – демонтира файловата система прикачена към
директорията /mnt/hd