Таньо Иванов, Декември 2010
Променливите са отделено място в паметта в която има данни. Тоест те могат да се разглеждат като вид кутиики в които може да се вмъква информациата. По лесно ще е да се представи с пример.
Пример 2-1:
int a=256; double b=23.56;
Така дефинирахме променливите ‘а’ и ‘b’ които са от различен тип.
Създаваме променлива като първо задаваме какъв тип ще еи след това и даваме
Име.
Ето Дефиницията:
int num=12;
тип име=стойност;
Може веднага като създаваме променливата да и даваме стойност, може и след това.
Можем да декларираме различни видове променливи, в зависимост от това за какво ги използваме. Имаме променливи за: цели числа, десетични числа, символи и текст. Ето главните видове променливи и за какво се използват те:
int |
double |
float |
char |
string |
Променлива за цели числа с голям обхват. |
Променлива за десетични числа |
Променлива с плаваща запетая |
Променлива за символи |
Променлива за текст. |
Int има 2 разновидности: short, long. Short заема по-малко място но има по-малък обвхват, long е точно обратното. Int съдържа цели числа.
Double е променлива която съдържа десетични числа, тя има голям обем и голям обхват.
Float е променлива която да съдържа десетични числа. При нея можем да ограничаваме числата които ще се показват след десетичната запетая.
Char е променлива която съдържа символи. Може да се иннициализира още при създаването и, може и по-късно. Когато инизиализираме символната променлива, трябва символа да е ограден в еденични кавички.
String е променлива която съдържа текст. Когато инициализираме променливата, трябва да е оградена в двойни кавички. Винаги когато в програмата използваме string трябва да съсеждаме библиотеката за стрингове: #include <string>. Без нея, когато компилираме програмата ще получаваме грешка.
Можем да инициализираме променливите още при създаването им, както е показано долу в примера. Даването на някаква стойност на променливите може да стане по различен начин, но за начало ще разгледаме най-често използвания:
Пример за деклариране на променливите:
int imeInt=23;
double imeDouble=24.42;
float imeFloat=23.23;
char imeChar=’a’;
string imeText=”This is a string text”;
Когато искаме да изведем стойностите на дадена променлива на конзолата трябва да го декларираме с кодовата дума “cout”.
Пример за извеждане на инициализирана променлива:
//с две наклонени черти се създава едноредов коментар
//той не прави никакви проени в програмата
//входно-изходна библиотека
#include <iostream>
//
#include <string>
using namespace std;
//главната функция
int main()
{
//задаване на стойност на променливата
int chislo=5;
double desetichno=12.5;
char simbol=’a’;
string simpleText=”Tova e tekst!”;
//извеждане на екрана на стойност на променливата
cout << chislo <<endl;
cout << desetichno <<endl;
cout << simbol <<endl;
cout << simpleText <<endl;
return true;
}
Тази програма ще изведе написано на конзолата това:
5
12.5
а
Tova e tekst!
Press any key to continue…
В С++ променливите може само да се декларират и после да се инициализират от потребителя. Въведената стойност от потребителя ще се задава за дадената променлива в програмата. Въвеждането на променлива става с кодовата дума “cin”.
Пример за въвеждане на променлива от потребител:
//входно-изходна библиотека
#include <iostream>
using namespace std;
//главна функиция
int main()
{
//деклариране на променливите без да задаваме стойност
int num;
double desetichno;
char simvol;
//въвеждане на стойност на променливите от потребител
//извеждаме на екрана текст и въвеждаме стойност
cout<<”Vuvedete cialo chislo=”;cin>>num;
cout<<”Vuvedete destichno=”;cin>>desetichno;
cout<<”Vuvedete simvol=”;cin>>simvol;
//сега можем да изведем на екрана инициализираните променливи
cout<<num<<endl;
cout<<desetichno<<endl;
cout<<simvol<<endl;
return true;
}
Това ще изведе на екрана:
//въвеждаме последователно стойност за всички променливи
Vuvedete cialo
chislo=
Vuvedete destichno=
Vuvedete simvol=
//извежда на екрана стойностите които въведохме
//примерно: num=5, desetichno=10.5, simvol=a
5
10.5
a
Press any key to continue…
Това става с оператора sizeof(); С него ние виждаме колко от паметта е заела променливата.
Пример:
int a=5;
cout << sizeof(int) <<endl;
cout << sizeof(a) <<endl;
//Ще изведе на екрана паметта която е заела променливата