С++ част.1 (Въведение)

C++ » C++

fix3d   трудност:    видян: 58118

Точки 2а, 2б и 2в също вече представят проблеми, които знаем как да решим. Тъй като вече сме в състояние да решим всички подпроблеми, които бяхме формулирали, то фактически сме решили и по-големия проблем. Последователността от действия ще бъде:

1. Четене от файла продажби.
2. Подреждане на файла продажби - първо по издател, а после в групите на издателите.
3. Сгъстяване на повтарящите се заглавия.
4. Записване на резултатите в нов файл.

Описаната последователност от действия може да бъде наречена алгоритъм. Следващата стъпка е описване на алгоритъма в термините на някой програмен език - в този случай на С++.

1.2. С++ програма
В С++ всяко действие се представя чрез израз. Израз, ограничен с “;” представлява оператор. Най-малката независима единица в езика е оператора. В естествените езици аналогичната конструк ция е изречение. Следващите изрази, например, са оператори на С++.

int value;
value = 7 + 1;
cout << value;

Първият оператор е един декларативен оператор. Той дефинира област от паметта на компютъра, свързана с името value, където могат да се записват цели числа. Вторият оператор е оператор за присвояване. Той помества в паметта на компютъра, свързана с името value, резултата от събирането на 7 и 1. Третият оператор е оператор за изход. Сout описва изход, насочен към потребителския терминал. << е оператор за изход. Операторът записва в cout, т.е. на потребителския терминал, стойността, съхранена в областта от компютърната памет, свързана с името value.

Операторите логически се групират в единици, наречени функции. Например, всички оператори, необходими за четене от файла продажби, са организирани във функция, наречена readIn().

Съответно, създаваме и функциите sort(), compact() и print().

В С++ всяка програма трябва да съдържа функция, наречена main(), написана от програмиста, преди да може да бъде изпълнена. Следва пример за дефиниране на main() за гореописания алгоритъм.

int main() {
readIn();
sort();
compact();
print();
return 0;
}

Програмата на С++ започва да се изпълнява от първия оператор на main(). В този случай, програмата започва с изпълнението на функцията readIn(). Изпълнението й продължава чрез последователното изпълнение на операторите в main(). Тя приключва нормално с изпълнението на последния оператор на main().

Всяка функция се състои от четири части: тип на резултата, име на функцията, списък от аргументи и тяло. Първите три елемента заедно образуват прототипа на функцията. Списъкът от аргументи, затворен в скоби, съдържа списък от нула или повече аргументи, отделени със запетая. Тялото на функцията е затворено в скоби от вида “{ }”. То съдържа последователност от програмни оператори.

В този пример, в тялото на main() се извикват за изпълнение функциите readIn(), sort(), compact() и print(). Когато тези функции приключат работа, се изпълнява операторът return 0. Това е един предварително дефиниран оператор на С++, предоставящ метод за прекратяване на изпълнението на функция. Когато операторът е съпътствуван от стойност, 0 например, тази стойност става стойност, която функцията връща. В този случай, връщаната стойност 0 показва успешното приключване на изпълнението на main().

Нека сега да подготвим програмата за изпълнение. Първо трябва да предложим дефиниции за readIn(), sort(), compact() и print(). В този момент следните фиктивни примери са достатъчно добри.

void readIn() { cout << "readIn()n"; }

void sort() { cout << "sort()n"; }

void compact() { cout << "compact()n"; }

void print() { cout << "print()n"; }

void се използува за да укаже, че функцията не връща стойност. Както е дефинирано, всяка функция просто ще съобщи за своето съществуване чрез написване на съответния текст върху терминала на потребителя, когато бъде извикана от main(). По-късно бихме могли да заменим фиктивния пример със самото тяло, когато то бъде реализирано. Този метод на последователно увеличаване на кода на програмата е полезен за контролиране на програмните грешки, които неминуемо допускаме. Да се опитваме да направим работеща програма отведнъж е просто много сложно и объркващо.

Всеки файл, съдържащ текст на програма се състои от две части - име на файл и разширение. Разширението често определя съдържанието на файла. Това разширение ще се променя при различните реализации на С++. При операционната система UNIX, името на С++ файла може да бъде завършено както със “.с”, така и със “.С”. Употребата на малка буква “.с” показва съществуващата връзка между програмните езици С++ и С. (Всички файлове, съдържащи програми на С трябва да завършват със “.с”). За да бъде различаван С++ програмен файл, използувайте разширение “.С”. (ў)

Въведете следната пълна програма в един С++ кодов файл.

#include <stream.h>

void read() { cout << "read()n"; }
void sort() { cout << "sort()n"; }
void compact() { cout << "compact()n"; }
void write() { cout << "write()n"; }

int main() {
read();
sort();
compact();
write();
return 0;
}

Stream.h е един от т.н. заглавни файлове. Той съдържа информация за cout, която е необходима за написаната програма. #include е една предпроцесорна директива. Тя указва добавянето на съдържанието на stream.h към нашия текстов файл.

След като вече програмата е записана във файл може да бъде компилирана. Това се прави така ($ е системния показалец):

$ СС prog1.C

Името на командата, използувано за извикване на компилатора на С++ ще бъде различно за различните реализации. СС е името на командата, използувано от AT&T C++ Language System, Release 2.0. Направете справка в своя наръчник или попитайте вашия системен администратор за името на С++ компилатора във вашата система.

Част от работата на вашия компютър е да анализира текста на програмата за коректност. Компютърът не може да установи дали логиката на вашата програма е правилна, но може да открие грешки във формата на програмата. Най-общо програмните грешки, които компилаторът открива са: