Компютърни компоненти, означения и функции
fix3d трудност:

видян:
55744
Дънна платка (означава се с МВ, Mainboard,
Motherboard) - Това е голяма платка, върху която се
инсталират всички останали компоненти.
Според вида на процесора, за който са
предназначени, дънните платки са два вида -
за AMD и за Intel процесори.
- дънни платки за AMD платформа се делят на
няколко вида според това за какъв точно AMD
процесор са предназначени:
* Socket A (Socket 462) - Athlon, AthlonXP, Duron, Sempron.
* Socket 754 - 64bit Athlon, Sempron за s.754
* Socket 939 - 64bit Athlon
* Socket 940 - Opteron
-дънни платки за Intel платформа също се делят
на няколко вида според Intel процесора, за
който са предназначени:
* Socket 478 - Celeron, Pentium 4
* LGA 775 - за най-новите P4, някои модели Celeron
Трябва да знаете, че на дъната с интелска
платформа не може да слагате AMD процесори и
обратно.
Чипсетът играе много важна роля при
работата на системата. Той е един от
основните компоненти интегрирани на
дънната платка. При покупката на дъно
трябва да обърнете особено внимание на този
компонент. Чипсетът осъществява връзката
между различните компоненти на дънната
платка. В него са различните контролери –
шината на паметта и процесора, вход/изход и
др. Основните видове чипсети са: VIA, SIS, Intel,
nForce (напр. Via KT333, Via KT600, Sis 741, nForce 2, nForce 3 и т.н.т).
На дъната има специални слотове (AGP, PCl,
PCl-Express), в които се поставят различните
контролери: видео карта, звукова карта,
мрежова карта и др, както и слотовете за РАМ
паметта- DIMM, SIMM. При избора на дъно е
желателно да има повече слотове, защото по-големия
брой слотове е по-голяма възможност за по-нататъшен
ъпгрейд на хардуера.
Дънните платки могат да са АТХ и mАТХ.
Съответно АТХ в повечето случаи имат повече
възможности (бр. слотове) заради по-големия
си размер. Дъна с форм. фактор mАТХ са
предназначени за по-малките кутии (mATX), но
това не пречи да се монтират и в стандартна
ATX кутия.
Вече почти всички дънни платки имат
интегрирани аудио (саунд) и мрежови
контролери, а някои дори разполагат и с
интегрирана видео карта.
Видео карта (означава се с VGA, SVGA, VC, Video
adapter, Video card) - преобразува информацията и я
изпраща към монитора. Тези карти си имат
свои графични процесори (GPU) и собствени
чипове с памет (64МБ, 128МБ, 256МБ). Колко е добра
една карта се определя главно по честотата
на GPU-то, размера на паметта и шината към
паметта (64bit, 128bit, 256bit). Основните марки карти
са NVIDIA и ATI. Видео картите се поставят в
специални слотове (АGP, и PCl-E за най-новите). AGP
слотовете са 1x, 2x, 4x и 8x. 1х и 2х вече не се
употребяват поради ниските стойности на
предаване на данни и по-високия волтаж, на
който работят в повечето случаи. Карти,
предназначени за 8х тръгват и на дъно,
поддържащо максимум AGP 4х и обратно.
Разликата в бързината между 4х и 8х е малка и
на практика почти не се усеща.
Ако разгледате някоя ценова листа за
хардуер ще забележите, че след модела на
някои карти има означения като SE, LE, XT, Pro, GE, TD
и др. Teзи означения се поставят от отделните
производители в зависимост от
възможностите и предназначението на дадена
видео карта.
При някои модели дънни платки има вградени
видео контролери. Лошите страни на тези
интегрирани видео карти са ниската
производителност и количеството RAM, което
си присвояват, защото нямат собствена памет
и ползват оперативната памет на компютъра.
Процесор (означава се с CPU) - Процесорът
го наричат “мозъка на компютъра” защото
той обработва цялата информация, която
представлява различни математически
изчисления. Ето защо от него зависи това
колко е добър един компютър.
Двете конкурентни фирми, произвеждащи
процесори са Intel и AMD. При AMD процесорите от
нисък клас са Duron и някой Sempron, а от висок Athlon,
AMD 64bit. При Intel процесорите от нисък клас са
Celeron, a oт висок Pentium 4.
Решаващо за бързината на един процесор е
неговата тактова честота (ще я срещнете най-често
в MHz или GHz). Кеш паметта (64KB, 128KB, 256KB, 512KB) също
е решаваща, но въпреки това има процесори,
които са с по-малка честота от други, а в
същото време са по-високопроизводителни.
Cooler (Fan) – преведено на български
означава вентилатор (охладител). Охладители
има на няколко места в компютърната система
– на централния процесор, на видео картата
в повечето случаи и в захранващия блок. Ще
се спрем главно на CPU вентилатора.
Охладителят на централния процесор се
подбира според вида на процесора. Именно
охлаждането на CPU-то играе важна роля за
стабилността на системата. Охладителят на
процесора се състои от две основни части:
вентилатор (охлажда металните ребра) и
метална конструкция (отнема топлината на
процесора) с охладителни ребра наричана за
кратко радиатор. Металната конструкция на
CPU охладителя се изработва най-често от
алуминиева или медна сплав. Върху този
радиатор е прикрепен вентилатора, който от
своя страна е свързан към захранването.
RAM (Read Access Memory) - това е оперативната
памет на компютъра. Когато компютъра работи
файловете се зареждат в нея. В днешно време
е препоръчително да имате поне 256МБ РАМ. При
повече опер. памет системата е по-високопроизводителна.
Добра алтернатива е ако дъното ви поддържа
функцията Dual Chanel да си сложите две еднакви
платки RАМ, които ще работят на двуканален
режим т.е. печелите по-голяма
производителност. RAM паметите биват: DDR (по-често
употребявани) и SDRAM. Дори вече излязоха и най-мощните
памети DDRII, които са за Intel платформи.
Захранване (PSU) - желателно е
захранването да е поне 300W. То служи като
трансформатор и изправител на напрежението,
като го преобразува в необходимите волтажи
за захранване на отделните компоненти. Ако
системата ви е по-мощна, тогава ще е
необходимо по-мощно захранване (напр. 400W).
Има различни марки захранване и съответно
различни по качество. Kутиите вървят заедно
със захранване!
Хард диск (HDD) - 40ГБ, 60ГБ, 80ГБ, 120ГБ, 250ГБ ... В
превод означава твърд диск. На това
устройство се записва цялата информация.
Твърдия диск не е енергозависим, т.е. дори
след прекъсване на напрежението цялата
информация на него се запазва (за разлика от
RAM паметта). Всъщност тази информация се
записва на метални плочи (дискове), намиращи
се вътре в самото устройство. Колкото и
голям твърд диск да си вземете бъдете
сигурни, че все няма да ви стига. За хард
дисковете няма да се впускам в ненужни
обяснения, защото е излишно. Ако дъното ви
поддържа функцията SerialATA (SATA) най-добрия
избор ще е един SATA твърд диск. Като най-добри
марки се очертават Hitachi и Seagate. Aко ще си
взимате по-голям хард диск желателно е да е
с 8MB cache.
Мрежова карта (Lan card) – служи за
свързване на компютъра в мрежа. Тя се слага
в специални слотове на дънната платка. В
днешно време почти всички дънни платки
разполагат с интегриран такъв контролер.
Звукова карта (Sound card) – тя генерира
звука към колонките. Повечето дънни платки
разполагат с интегрирана звукова карта,
което спестява покупката на отделна такава.
Звуковата карта представлява платка, която
се инсталира в специални слотове на дънната
платка (най-често PCI слотове). Към нея се
включват самите озвучителни устройства (колонки,
слушалки). Колкото по-скъпа е една карта,
толкова по-качествен звук може да генерира.
Автор: Светослав
Миронов
Урока е предоставен от Computer's
Help
Забранява се копирането на материала в
други страници без разрешението на автора!
Коментари (11)