Още едно добро нещо би било да подбирате полезната и интересна информация в web-страници или документи от тип FAQ (често задавани въпроси) и да ги правите общодостъпни.
Водещите на основните технически FAQ са почти толкова уважавани, колкото и авторите на програми с отворен инзходен код.
Хакерската култура (и инженерната разработка на Интернет) е основана на доброволците. Съществува много необходима и не особено ефективна работа, която трябва да се свърши за да се поддържа процеса: администриране на пощенски списъци, осъвременяване на новинарските групи, управление на големи архиви програмно осигуряване, разработка на RCF и други технически стандарти.
Хората, които правят това са дълбоко уважаеми, защото всеки знае, че подобна работа отнема време и не е толкова забавна като да си играеш с сорсове. Тази работа говори за самоотверженост.
Накрая, Вие можете да служите като разпространявате самата хакерска култура (например, съставяйки ръководството "Как да стана хакер" :-)). Но с това не следва да се занимавате докато не се потопите в хакерския дух и не станете добре известни благодарение на някои от предишните четири принципа.
В хакерската култура няма явни лидери, но има "обществени герои", "племенни старейшини", историци и оратори. Когато Вие достатъчно дълго поживеете в тези релси, можете да израстнете в някакъв такъв човек. Но внимавайте: хакерите са критично настроени към твърде гласовитите си племенни старейшини.
Въпреки разпространеният мит не е необходимо да сте компютърен маниак за да сте хакер. Това понякога помага и много хакери са действително маниаци. Това им помага да останат съсредоточени върху наистина важни неща като размишления и хакерство.
Именно по тази причина много хакери с гордост се наричат маниаци, дори с далеч по-грубия термин geek (= куку, кретен, отчужден, човек привързан към компютъра си) - това е способ да декларираш независимост от общоприетите в обществото оценки. Подробна дискусия можете да намерите в The Geek Page.
Ако сте способни в достатъчна степен да се съсредоточите върху хакерството се постигат чудесни резултати и при това си имате личен живот. Днес е доста по-лесно да се постигне това отколкото през 1970-та, когато аз бях новак. Обществото вече е далеч по дружелюбно към техно-маниаците. Вече никой не се съмнява, че хакерите са си съвсем качествени любовници и съпрузи. За последното можете да погледнете Girl's Guide to Geek Guys.
Ако хакерството Ви влече по тази причина - защото нямате личен живот - и това не е лошо. В крайна сметка Вие няма да имате проблем с концентрацията. А личният живот - както е известно може да дойде по-късно.
Колкото повече от тези неща правите, толкова по-голяма вероятността да придобивате
природно хакерски способности. защо точно тези неща не е съвсем ясно, но те са
свързани със смесване на навици на лявото и дясното мозъчно полукълбо, а това е
важно (хакерите трябва да могат да умеят както да градят стройни логически
обяснения, така и от време на време да оценяват проблеми извън нормалната логика).
И накрая няколко неща, които не трябва да правите.
Единствената репутация, която ще си създадете, занимавайки се с тези неща ще е за
посмешище. А хакерите имат дълга памет и може години да минат докато забравят за
това.