Освен разглеждането на мрежовите интерфейси, командата позволява и манипулиране с тях. Например спирането и пускането на мрежовия интерфейс eth0 става по следния прост начин:
#ifconfig eth0 down
#ifconfig eth0 up
След изпълнението на първата команда, всякакъв трафик от и към eth0 се прекъсва. Той се възстановява след изпълнение на втората команда.
Основната функция на командата, обаче е задаването на настройки на мрежовите интерфейси. По-важните параметри на командата са:
Ето няколко примерни конфигурации:
#ifconfig eth0 192.168.9.100 – задава на интерфейса eth0 IP адрес 192.168.9.100
#ifconfig ppp0 mtu 512 – задава размер на MTU 512 байта. Удачно при dial-up връзки.
#ifconfig eth0 broadcast 192.168.9.0 – задава като броудкаст адрес, мрежовия адрес. По подразбиране броудкаст адреса е 192.168.9.255
#ifconfig eth0 netmask 255.255.255.32 – задава мрежова маска на интерфейса eth0. По подразбиране маската ма мрежа клас C е 255.255.255.0.
Командата ifconfig може да се използва и за присъединяване на няколко IP адреса към една и съща мрежова карта. Те образуват „псевдоними“:
#ifconfig eth0:1 192.168.10.100 upДруга важна команда е route. Чрез нея администратора може да манипулира маршрутизиращата таблица на ядрото на операционната система. Най-простото използване на командата е:
#route
Kernel IP routing table
Destination Gateway Genmask Flags Metric Ref Use Iface
localnet * 255.255.255.0 U 0 0 0 eth0
loopback * 255.0.0.0 U 0 0 0 lo
default moria2.online.b 0.0.0.0 UG 1 0 0 eth0