Други уроци
Adobe Photoshop
Adobe Illustrator
Adobe Flash
Adobe Fireworks
DreamWeaver
CSS и HTML
Corel Draw
Image Ready
PHP
SEO
CMS
Microsoft Windows
Microsoft Word
Microsoft Excel
PowerPoint
Microsoft Access
Microsoft Publisher
Linux
Visual basic
JavaScript
Ajax
3ds Max
Maya 3D
C++
Sound Forge
Gimp
SWiSH
Конфигуриране на системата и мрежова конфигурация в Linux
видян: 22009
Тук за всеки един мрежови интерфейс има отделна секция. По-подразбиране тези секции са три, като при добавяне на нова секция е необходимо и промяната на файла rc.inet1. Обяснените на всеки един от параметрите е следното:
- IPADDR
– IP адреса на мрежовия
интерфейс. Ако такъв интерфейс не съществува полето трябва да е
празно (виж IPADDR[1])
- NETMASK
– мрежовата маска на
интерфейса.
- USE_DHCP
– Ако се присвои стойност
„yes“ се активира динамичното търсене на IP адрес чрез
DHCP протокол. Ако не се използва DHCP трябва да се остави празно.
- DHCP_HOSTNAME
– това поле задава IP адреса на DHCP сървъра. Ако
не се използва DHCP трябва да се остави празно.
- GATEWAY
– задава gateway-а по
подразбиране. Скрипта rc.inet1 чете този ред и добавя адреса на този
gateway в маршрутизиращата таблица.
- DEBUG_ETH_UP
– включва режим на debug.
В този режим всички съобщения се показват на екрана на компютъра
(или на стандартния изход, ако е зададен друг), вместо в журналните
файлове.
Активирането на всички интерфейси става с командата:
#/etc/rc.d/rc.inet1 start или #/etc/rc.d/rc.inet1,
a деактивирането с командата:
#/etc/rc.d/rc.inet1 stop
Използването на DHCP налага инсталирането на специален клиент със собствен конфигурационен файл. Този файл отново се намира в директорията /etc и се нарича dhcpd.conf. В началото той е празен, тъй като настройките по подразбиране, в повечето случаи са достатъчни. Затова той трябва да се променя само ако се забележат проблеми с DHCP сървъра.
Други важни конфигурационни файлове се hosts, HOSTNAME и inetd.conf. Те бяха разгледани в миналата лекция.
За удобство на потребителя повечето дистрибуции притежават приложения, които улесняват конфигурирането на мрежата. Някои от тях са конзолни шел скриптове, а други са графични приложения. Ето и приложенията с които става това при по-популярните дистрибуции:Red Hat – Red Hat (отскоро Fedora) е оборудван както с графично, така и с конзолно приложение за конфигуриране на мрежата. Графичното приложение може да се стартира от System Settings -> Network или чрез командата redhat-config-network. Същото приложение може да работи и в текстов режим, като за тази цел то трябва да се извика чрез командата redhat-config-network-tui.
SUSE – SUSE притежава мощно средство за цялостно конфигуриране на системата наречено YaST. YaST се интегрира в Control Panel на KDE и може да бъде стартиран от там. В конзолен режим YaST се стартира с командата yast2.
Mandrake – Mandrake също притежава програми за удобно конфигуриране на мрежата. Можете да ги извикате с командите drakconnect или drakconf. Под конзола може да използвате netconf за целта.
Knoppix – администрирането на мрежата става с командата netcardconfig.
Slackware – Slackware няма графично приложение за конфигуриране на мрежата, но притежава шел скрипт, който прави това. Той се стартира чрез командата netconfig. Този скрипт попълва необходимите файлове и се опитва да „вдигне“ интерфейса eth0. След неговото изпълнение е необходимо да се изпълнят командата killall -HUP inetd или /etc/rc.d/rc.inetd restart (в последната версия на Slackware), за да влезе в сила промяната на файла resolv.conf.
Източник: radiations.hit.bg